Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1199
резултата от
484
текста в
2
страници с корен от думите : '
събуд събужд
'.
На страница
2
:
199
резултата в
92
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И така, това, което се разиграва между заспиването и
събужд
ането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот.
И така, това, което се разиграва между заспиването и събуждането в образуването на кармата, може да протече нормално, да протече истински нормално; тогава човекът ще види, как се изгражда съдбата му като изпълнение на онова, което той си е донесъл от предишен земен живот.
Или той ще изживее, какво по-късно значение имат онези неща, които той мисли или върши в този земен живот. По правило то ще се прояви в това, което човек мисли или върши. Но може да настъпи и още нещо.
към текста >>
И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху
събужд
ането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития.
Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху събуждането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития.
Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма. Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи.
към текста >>
2.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Преминаване на астралното виждане в
събужд
ането и заспиването.
Виждането на Кармата беше една действителност на съзнанието за хората от миналите времена. Заглъхването на съзнанието за Кармата; то преминава във формата на ученост, например в древен Египет.
Преминаване на астралното виждане в събуждането и заспиването.
Чрез новата наука на посвещението човечеството отново може да се върне към изгубеното познание.
към текста >>
3.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието,
събужд
а се един вид за външния живот.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>
4.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да
събуд
и нашия интерес чрез нейната деятелност?
Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност?
И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности. Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
към текста >>
5.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Светът, в който той живее от
събужд
ането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма.
Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно.
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
Това трезво всекидневно съзнание от
събужд
ането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа.
Но не е било винаги така в човечеството. Имало е времена в човешкото развитие, когато всекидневното съзнание е протичало по съвършено друг начин. И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите.
Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа.
Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането. Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята. За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
към текста >>
Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно
събужд
ане, каквото е също и дневното
събужд
ане онова
събужд
ане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
Казвам угасващо постепенно, т.е. постепенно изгубващо силата на своето светене, защото преди атлантската катастрофа това виждане в една астрална светлина е било много по-силно отколкото по-късно.
Обаче навлизането в това състояние на съзнанието, онова пробуждане в това състояние на съзнанието защо то това може да се сравни с едно събуждане, каквото е също и дневното събуждане онова събуждане в това състояние на съзнанието на постепенно угасващото астрално виждане, това беше различно от излизането на днешния човек от състоянието на сън, при което първо пред душата стоят хаотичните сънища, преди човекът да навлезе в деня.
към текста >>
Когато тези хора на древните времена се
събужд
аха, това
събужд
ане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял. Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>
Това
събужд
ане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
Когато тези хора на древните времена се събуждаха, това събуждане беше така, като че в съзнанието се вмъкваше не само един свят от сънища, а един свят на действителността, в който те са били потопени, за който също знаеха, че излизат от него и са имали там общение с духовни същества, с духовни същества на висшите йерархии, с духовни същества от елементарно естество.
Това събуждане беше действително така, както е случаят, когато днес човек идва от едно място, където е изживял много неща, на друго място, където заобиколен от нови изживявания си спомня за всичко, което е изживял.
Когато в онези древни времена човекът навлизаше в деня, той имаше новите дневни изживявания, но имаше и описания спомен: аз съм бил на друго място, където обаче бях заедно с други същества, където не бях заедно непосредствено с физическите хора, които ме заобикалят иначе заедно с животните и растенията, но където бях заобиколен от обезплътените човешки души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, където бях заедно с други същества, които никога не живеят на Земята в някое въплъщение.
към текста >>
И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се
събужд
а, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало. Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане.
И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
към текста >>
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при
събужд
ането.
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането.
Защо това беше така? Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане? То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>
Защо едва при
събужд
ането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане?
А сега, обични приятели, представете си, че някой човек е бил в един такъв духовен свят в последната част на своя сън и сутрин изплува в съзнанието му това, което е преживял там; било му е съвършено ясно, че е бил в този духовен свят едва при събуждането. Защо това беше така?
Защо едва при събуждането, когато духовете изчезваха, той виждаше този духовен-свръхсетивен свят, в който е живял между смъртта и едно ново раждане?
То беше така, защото през време когато съществуваше това състояние, следователно през време когато човекът се намираше в последната част на съня в това състояние на виждане на духовния свят той живееше още в едно трето състояние на съзнанието. Той живееше в едно състояние на съзнанието, което отново поставяше пред душата един съвършено друг свят. А именно, когато през време на своето земно съществуване се намираше в сън и виждаше духовния свят, той виждаше в миналото в развитието на своята Карма.
към текста >>
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между
събужд
ането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
След това постепенно настъпи времето, което намери днес в развитието на човечеството своята връхна точка, което всъщност е днес свойствено на човечеството.
Астралното виждане се е понижило до нашето еснафско-прозаично съзнание, което имаме в нормалния живот между събуждането и заспиването, когато виждаме само незначителната част от човека например, която е затворена в кожата като плът, кости и кръвоносни съдове, което така, както днешното дневно съзнание може да го вижда, е една незначителна част от човека.
Съвсем понятно е, че въпреки това у мнозина се ражда стремежът да покрият тази незначителна част от човека с всякакви така наречени външни дрехи, за да представлява все пак нещо, докато в глъбините на подсъзнанието живее чувството, че все пак то е нещо незначително и принадлежи на светещото и сгряващо облекло на аурата, на астралната дреха, на съществото на Аза.
към текста >>
Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и
събужд
ането, би проникнала внезапно в съзнанието.
Съзнанието за свръхсетивния свят прие формата, която човекът изживява в хаотичните съновидения. А съзнанието за Кармата той го проспива напълно.
Той би имал съзнанието за Кармата, ако онази част на съзнанието, която не е изпълнена със сънища между заспиването и събуждането, би проникнала внезапно в съзнанието.
Тогава съзнанието за Кармата би се пробудило отново.
към текста >>
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до
събужд
ането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
към текста >>
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното
събужд
ане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
По този път трябва да тръгнем ние днес, да се подготвим за това, че също както за древните хора при тяхното събуждане от сън духовните същества, с които те са били заедно през нощта, се вмъкваха в дърветата, в скалите, така сега за по-новото човечество да излиза от дърветата, от изворите онова, което е скрито като духовни същества в дърветата и в изворите.
И това може да бъде. Това може да бъде благодарение на факта, че човек просто се освободи от гледището на приетия предразсъдък, в който той се е вживял, в който днес и децата са въведени още при възпитанието, което им се дава в детските градини, като човек се освободи от пристрастието, че със здравия човешки ум не може да се взре в духовния свят. Когато идва посветеният и разказва нещата, които се намират в духовния свят, когато разказва за процесите, които стават в духовния свят и ако днес също човекът не може още да вижда тези духовни неща и духовни процеси с обикновеното съзнание: когато си послужи със своя безпристрастен човешки ум, тогава този човешки ум може да бъде озарен чрез съобщението за духовния свят. И този е днес при всички обстоятелства първата правилна стъпка за всеки човек.
към текста >>
6.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се
събуд
и голям интерес за този учител.
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител.
И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
към текста >>
7.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и съня, със заспиването и
събужд
ането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето.
Мантрите не са измислени, те са извлечени от духовния свят и днешното съзнание не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а винаги може да намира още нещо в тях. За разкриване на съдържанието е, Рудолф Щайнер дава указания към мантрата «По-сияйно от Слънцето». По подобен начин читателят може да навлиза все по-дълбоко в съдържанието на останалите мантри.
Например в мантрите «О, лъчезарни образи» и «Моят Аз съзнателно напуска» се съдържа всичко, свързано с будността и съня, със заспиването и събуждането; в първата част на мантрата «В Духа бе заложен зародишът на моето тяло» може да се изживее самото Сътворение, а във втората част - Себесътворението, което човекът осъществява сега и в бъдещето.
Във всяка мантра са вложени неизчерпаеми духовни богатства. Но те не трябва да се търсят и да се откриват, а това са вече стъпки нагоре към духовния свят.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Събужд
ане на човека за самосъзнанието
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември.
Събуждане на човека за самосъзнанието
към текста >>
9.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да
събуд
ят Аз-съзнанието.
След това тези цветове сякаш се уталожили и наслагали по повърхността на нещата, предметите придобили твърди очертания. Такъв процес се е развивал, когато човешкото тяло е ставало по-твърдо и по-организирано. Когато неговите очи напълно се отварят за физическата светлина, когато пред духовния свят се спуска булото на Майя, тогава астралното тяло на човека започва да получава впечатления от околния свят чрез физическото и етерното тяло и от своя страна ги препраща на Аза, откъдето те навлизат в съзнанието на човека. С това астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие. Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа.
Това са сили, които го изтощават, които го разяждат и умъртвяват, за да събудят Аз-съзнанието.
Само през нощта, когато потъва в хомогенния му ритмично-духовен свят, то отново се засилва и може да достави сили също на физическото и етерното тяло. От нахлуването на впечатленията, от умъртвяването на астралните органи, които по-рано са действали несъзнателно в човека, от всичко това се е породил и се поражда животът на отделния Аз, на Аз-съзнанието. От живот - смърт, от смърт - живот. Кръгът на змията беше затворен. Сега от това будно Аз-съзнание трябва да дойдат силите, които отново да запалят живот в умъртвените остатъци от предишните астрални органи и да ги изградят пластично.
към текста >>
10.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Рано сутрин, веднага след
събужд
ане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация.
Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация.
Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1]. За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея. Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути.
към текста >>
11.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Сутрин колкото е възможно по-скоро след
събужд
ането:
Сутрин колкото е възможно по-скоро след събуждането:
към текста >>
Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при
събужд
ането душата изплува от това светлинно море.
Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
към текста >>
При шестия и седмия ред си представя как при
събужд
ането навлиза в обвивките на тялото.
Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
към текста >>
Отново
събужд
ане на картините.
Отново събуждане на картините.
към текста >>
Събужд
а се душата,
Събужда се душата,
към текста >>
12.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той
събужд
а душевните органи.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност.
Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития. Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за
събужд
ане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
13.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
СЪБУЖД
АНЕТО НА ЧОВЕКА ЗА СЕБЕСЪЗНАНИЕТО
СЪБУЖДАНЕТО НА ЧОВЕКА ЗА СЕБЕСЪЗНАНИЕТО
към текста >>
Чрез едно четвърто етерно течение се изгражда органът между веждите до корена на носа и с това човекът за пръв път се
събужд
а за себесъзнание: преди това той е притежавал само себечувстване.
Чрез едно четвърто етерно течение се изгражда органът между веждите до корена на носа и с това човекът за пръв път се събужда за себесъзнание: преди това той е притежавал само себечувстване.
към текста >>
14.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което
събужд
а спящите способности на душата.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема.
Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата.
След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го.
към текста >>
Останалите три реда трябва да
събуд
ят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
към текста >>
Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което
събужд
а силата на душата.
Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата.
Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата.
към текста >>
15.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Представете си само, мои сестри и братя, един ден у един такъв лунен човек изведнъж се
събужд
а чувството: «Аз съм един Аз.
Ако почувстваме срам за нещо и лицето ни се изчерви от засрамването, ние изпитваме нещо, което напомня за Лунното съществуване. Представете си един лунен човек. Той още не е могъл да казва за себе си «Аз», а е живял в едно смътно, сумрачно картинно съзнание, приютен изцяло в астрални сили и същества, с които се е чувствал едно и в пълна хармония.
Представете си само, мои сестри и братя, един ден у един такъв лунен човек изведнъж се събужда чувството: «Аз съм един Аз.
Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.» Тогава едно невероятно чувство на срам би пламнало отгоре до долу в целия лунен човек; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, желаем да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност. Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение. Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а инстинктивно е знаел как трябва да го избегне. Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената.
към текста >>
И ако тогава в него би се
събуд
ило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония.
Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.» Тогава едно невероятно чувство на срам би пламнало отгоре до долу в целия лунен човек; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, желаем да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност. Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение. Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а инстинктивно е знаел как трябва да го избегне. Действал е с чувството, което, ако би го съзнавал, то би могло да се изрази по следния начин: «Знам, че световната закономерност не действа така, че това диво животно непременно да ме разкъса, а световната хармония е такава, че трябва да има средство, което да ме пази от моите врагове.» - Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената.
И ако тогава в него би се събудило чувство за Аза, то веднага би нарушило тази хармония.
И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената. Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност.
към текста >>
16.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме в този миг да
събуд
им в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието.
Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
17.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И от това, което го е обземало, от отношението на това
събуд
ено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек.
И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>
18.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И когато сънуваме, да кажем при
събужд
ане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото
събужд
ане последните движения на етерното тяло.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло.
И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло.
Те ни се представят като сънища. При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>
При
събужд
ането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото
събужд
ане това не може да се осъществи.
По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища.
При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи.
към текста >>
Когато се
събуд
и сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това.
Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това.
Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>
та чак до момента на
събужд
ането.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н.
та чак до момента на събуждането.
Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
към текста >>
19.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
През времето от заспиването до
събужд
ането, следователно, истинският човек е в своите Аз и астрално тяло; но тогава той е едновременно и в царството на мъртвите.
Така че виждате ли, имаше две възможности. Едната бе тази: Медиумите бяха използвани и правеха определени съобщения. Те бяха способни да обяснят предаваното от тях само с обикновената околна среда в материалните елементи, в които духът, разбира се, присъства. Очакваше се обаче, че медиумите ще извадят наяве всички видове скрити закони на природата, скрити закони на елементарната природа. Но това, което всъщност се случи, бе неизбежно, и то поради следната причина: Човекът, както знаем, се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
През времето от заспиването до събуждането, следователно, истинският човек е в своите Аз и астрално тяло; но тогава той е едновременно и в царството на мъртвите.
Медиумът стоящ там, обаче, не е Аз и астрално тяло. Азовото съзнание и също астралното съзнание са били подтиснати и като резултат от това физическото и етерното тяло стават особено активни. В това състояние медиумът може да влезе в контакт с хипнотизатор, или внушител т.е. с някакъв друг човек. Азът на другия човек, а също и околната среда, могат тогава да окажат въздействие върху медиума.
към текста >>
Те съществуват в изобилие в душите на хората; става въпрос само да бъдат
събуд
ени по правилния начин.
Материалистични философи като Кант, един материалистичен философ от гледна точка на идеалистите на XIX век можете да прочетете за това в моята книга "Загадките на философията" нямаше да може да се появи, ако окултните способности не бяха отстъпили на заден план. Определени умения се развиват в човечеството, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път. Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на човечеството. Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год. под заглавие "Наука и Теософия") по темата, която той там нарича "приказното", ще можете да разпознаете съществуването на окултни способности, които само чакат да бъдат разгърнати.
Те съществуват в изобилие в душите на хората; става въпрос само да бъдат събудени по правилния начин.
към текста >>
20.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при
събужд
ането, той ще има специфично изживяване.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение.
Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване.
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на
събужд
ане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
Как човешкият душевен живот тече в тази нервна система? Това е въпрос от първостепенно значение. Ние не можем да формираме вярно схващане тук, ако обърнем внимание само на будното дневно съзнание; но ако човек помисли за момента, в който заедно със своите Аз и астрално тяло се измъква от тялото и следователно също и от нервната система, и особено за мига в който се вмъква в тялото при събуждането, той ще има специфично изживяване.
По време на сън, в своя Аз и астрално тяло той е бил извън своите нерви; той се вмъква отново в нервите и фактически е вътре в тях през своя буден живот; в акта на събуждане той се чувства вливащ се, така да се каже, от вън в своите нерви.
към текста >>
Процесът на
събужд
ане е много по-сложен, отколкото може да се предаде в диаграма.
Процесът на събуждане е много по-сложен, отколкото може да се предаде в диаграма.
През деня, заедно със своята душа, човекът е вътре в тялото си, изпълвайки го до крайния предел на нервите. Това не е като че ли физическото тяло е изпълнено с нещо като недиференцирана мъгла; органите и различните органични структури са проникнати поединично. Както прониква в различните органи, човекът също се вмъква и в сетивните нервни влакна, чак до най-външните разклонения на нервите.
към текста >>
Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на
събужд
ане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде.
Човек не усеща това съзнателно, но то така или иначе се изразява в неговото съзнание. Сега хората мислят със своите Аз и астрално тяло и можем следователно да кажем: Мисленето е дейност, която се пренася от Аза и астралното тяло към етерното тяло. Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар. Аз се сблъсквам в безкраен брой точки, но не го съзнавам.
Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на събуждане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде.
към текста >>
В момента на
събужд
ането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си.
Привидните атоми са убожданията, направени от неговите нервни окончания. Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият характер го прави.
В момента на събуждането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си.
В този момент той е точно в същата позиция, като че ли се приближава до огледало, блъска се в него и осъзнава, че не може да отиде по-нататък. По същия начин, в момента на събуждането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях. Цялата атомна картина е като отразяващ екран. В мига, в който човек осъзнава, че не може да отиде зад него, той вече знае как стоят нещата.
към текста >>
По същия начин, в момента на
събужд
ането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях.
Привидните атоми са убожданията, направени от неговите нервни окончания. Самата природа никъде не ни задължава да приемем съществуването на атомите, но човешкият характер го прави. В момента на събуждането човек потъва в своето собствено същество и вътрешно усеща безкраен брой пространствени точки в себе си. В този момент той е точно в същата позиция, като че ли се приближава до огледало, блъска се в него и осъзнава, че не може да отиде по-нататък.
По същия начин, в момента на събуждането човек достига до своите нервни окончания и знае, че не може да отиде отвъд тях.
Цялата атомна картина е като отразяващ екран. В мига, в който човек осъзнава, че не може да отиде зад него, той вече знае как стоят нещата.
към текста >>
21.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно
събуд
ена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот.
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
към текста >>
22.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тук, във физическия живот между
събужд
ането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот.
Тогава се прави забележително откритие.
Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот.
В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
към текста >>
Събужд
ане, дневен живот, сън;
събужд
ане, дневен живот, сън и т.н.
Тогава се прави забележително откритие. Тук, във физическия живот между събуждането и заспиването, човек помни винаги периодите на своя дневен живот. В какво всъщност се състои неговият живот?
Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н.
През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън. Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това. В повечето случаи няма такъв спомен.
към текста >>
23.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Символите са различна материя, тъй като
събужд
ат морални усещания.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност.
Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания.
И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности. Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите. Този символизъм следователно имаше много сериозни основания.
към текста >>
24.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато нейното вътрешно чувство се
събуд
и и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото познание.
Когато нейното вътрешно чувство се събуди и тя можеше първо да различи нещо, тя видя една странна фигура, един странен образ, който изглеждаше съвършено различен от това, което бихме могли да си представим като духовен образ само с помощта на физическото познание.
Този образ беше беден в това, което още можеше да напомни за физическия сетивен свят само чрез това, че показваше нещо като три вплетени един друг кръгове: три кръга, които стояха перпендикулярно един към друг, като че единият кръг стоеше хоризонтално, другият отвесно и третият стоеше от дясно наляво. И това, което течеше през тези кръгове, което можеше да бъде възприето, не беше нещо, което напомняше за едно физическо-сетивно впечатление, то напомняше по-скоро за нещо чисто душевно, за нещо, което бихме могли да сравним с усещанията и чувствата на душата. Но от този образ се струеше нещо, което не бихме могли да наречем другояче освен: това, което се струеше, беше нещо като една дълбоко задържана, вътрешна тъга, тъга за нещо. И когато душата на тази жена видя това, тя реши да запита: "Коя е причината на тази тъга? "
към текста >>
Тя се
събуд
и чрез това, че онова, което не съществува на Земята, тя го видя като огледален образ.
Чрез какво се пробуди тя?
Тя се събуди чрез това, че онова, което не съществува на Земята, тя го видя като огледален образ.
Тя самата беше станала едно с Имагинацията. Това, което на Земята живее като поезия, е един огледален образ, едно отражение на Имагинацията. Отражението на Имагинацията в поетическото изкуство видя душата на жената. Чрез това тя се събуди. Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
към текста >>
Чрез това тя се
събуд
и.
Чрез какво се пробуди тя? Тя се събуди чрез това, че онова, което не съществува на Земята, тя го видя като огледален образ. Тя самата беше станала едно с Имагинацията. Това, което на Земята живее като поезия, е един огледален образ, едно отражение на Имагинацията. Отражението на Имагинацията в поетическото изкуство видя душата на жената.
Чрез това тя се събуди.
Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация. Чрез това тя се събуди.
към текста >>
Вярно е, че чрез това
събужд
ане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
Тя се събуди чрез това, че онова, което не съществува на Земята, тя го видя като огледален образ. Тя самата беше станала едно с Имагинацията. Това, което на Земята живее като поезия, е един огледален образ, едно отражение на Имагинацията. Отражението на Имагинацията в поетическото изкуство видя душата на жената. Чрез това тя се събуди.
Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
Чрез това тя се събуди.
към текста >>
Чрез това тя се
събуд
и.
Тя самата беше станала едно с Имагинацията. Това, което на Земята живее като поезия, е един огледален образ, едно отражение на Имагинацията. Отражението на Имагинацията в поетическото изкуство видя душата на жената. Чрез това тя се събуди. Вярно е, че чрез това събуждане тя трябваше да напусне духовното царство на сънищата, но беше дошла поне до нещо, което е подобно, макар и само като едно мъртво отражение, на духовно-живото, което царува в духовната Имагинация.
Чрез това тя се събуди.
към текста >>
И като се
събуд
и, тя можа да види, как нощта беше изтекла.
И като се събуди, тя можа да види, как нощта беше изтекла.
Отново около нея беше покритият със сняг пейзаж, отново брегът с плуващите ледени блокове, ледените шушулки върху дърветата. Но като се събуди тя забеляза, че до нея лежеше другата жена, като вцепенена от студа, който беше понесла, нестоплена вътрешно чрез това, което беше приела като впечатление от този снежен пейзаж: "Ах, колко е красиво! " Сега душата на жената, която беше изживяла през нощта всичко това, забеляза, че другата жена, която беше почти вцепенена, защото не можа да изживее нищо от духовния свят, че това е човешката наука. Тя положи грижи за нея и онази жена се стопли под впечатлението на това, което душата на другата жена беше донесла със себе си, под впечатлението на нощните изживявания.
към текста >>
Но като се
събуд
и тя забеляза, че до нея лежеше другата жена, като вцепенена от студа, който беше понесла, нестоплена вътрешно чрез това, което беше приела като впечатление от този снежен пейзаж: "Ах, колко е красиво!
И като се събуди, тя можа да види, как нощта беше изтекла. Отново около нея беше покритият със сняг пейзаж, отново брегът с плуващите ледени блокове, ледените шушулки върху дърветата.
Но като се събуди тя забеляза, че до нея лежеше другата жена, като вцепенена от студа, който беше понесла, нестоплена вътрешно чрез това, което беше приела като впечатление от този снежен пейзаж: "Ах, колко е красиво!
" Сега душата на жената, която беше изживяла през нощта всичко това, забеляза, че другата жена, която беше почти вцепенена, защото не можа да изживее нищо от духовния свят, че това е човешката наука. Тя положи грижи за нея и онази жена се стопли под впечатлението на това, което душата на другата жена беше донесла със себе си, под впечатлението на нощните изживявания.
към текста >>
И утринната заря стана за нея символ на това, от което тя самата се
събуд
и, и символ на нейните собствени имагинации.
Тя отново насочи поглед към утринната заря.
И утринната заря стана за нея символ на това, от което тя самата се събуди, и символ на нейните собствени имагинации.
И тя разбра, какво беше казал постът така мъдро от неговото предчувствие. Това, което чу от един нов дух, проникна срещу нея от земното кълбо:
към текста >>
25.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде
събуд
ен този жест и след това да бъде отново доведен в покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих. Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой.
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой.
Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека.
към текста >>
26.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да
събуд
им към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да
събуд
им това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание.
Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата. Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация. Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея.
Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание.
Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя. Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата.
към текста >>
Ако взема само цвета, аз съм в състояние да
събуд
я от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект.
И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя. Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго.
Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект.
По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше.
към текста >>
Аз стоя тогава пред едно природно произведение в човешката форма, която е убита, обаче се старая да
събуд
я собствения живот на тази форма и от формата да
събуд
я отново целия човек, въпреки че тя е само мъртва форма.
Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество. Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество. Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай. Изкуството е едно непрестанно освобождаване на тайнствен живот, който не може да бъде в самата природа, който трябва да бъда извлечен.
Аз стоя тогава пред едно природно произведение в човешката форма, която е убита, обаче се старая да събудя собствения живот на тази форма и от формата да събудя отново целия човек, въпреки че тя е само мъртва форма.
към текста >>
Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което
събужд
а от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа.
Генезисът /Библейският разказ за сътворението на света и човека/ казва, че човекът се е родил от диханието на Бога, че му е била вдъхната една човешка душа. Това може да ни накара да виждаме във въздуха още нещо и друго освен онова съчетание на кислород и азот.
Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което събужда от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа.
Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека. Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление. Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха. Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете. По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека.
към текста >>
27.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо
събужд
ане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от
събужд
ането до заспиването.
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно
събужд
ане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
28.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и
събужд
ането.
А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества.
Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането.
Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят.
към текста >>
Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и
събужд
ането, ние изживяваме това цветно естество.
Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят.
Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество.
И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането.
към текста >>
И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и
събужд
ането.
Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество.
И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането.
То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането. Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта.
към текста >>
За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и
събужд
ането.
Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество. И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното.
За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането.
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта. Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот.
към текста >>
29.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че
събуд
иха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти.
Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти.
За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено.
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Всяка сутрин се
събужд
а от един свят на музиката на сферите и от една пълнозвучна област той се прибира във физическия свят.
И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви. Всеки път, когато човек заспива, става несъзнателен, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава човекът е наистина несъзнателен, ала живее в духовния свят. Духовните звуци оставят върху душата му отпечатък.
Всяка сутрин се събужда от един свят на музиката на сферите и от една пълнозвучна област той се прибира във физическия свят.
Както е вярно, че човешката душа пребивава в девакана между две прераждания, така можем да кажем, че душата през нощта живее и блаженства в преливащия тон, в елемента, от който всъщност тя е изтъкана, който е нейната родина.
към текста >>
Докато при
събужд
ането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него.
През нощта човек донася силата от света на преливащите тонове, силата, която пренася върху тялото на усещането и етерното тяло. Когато човек твори или възприема музика, това е възможно, защото той вече има тези звуци в тялото на усещането.
Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него.
Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти. Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло.
към текста >>
31.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
При
събужд
ането си всяка сутрин човек действително е проникнат от музикалното, от едно море на звуци.
Когато човек спи, астралното тяло и душата на усещането (Empfindungsseele) се отделят от нисшата му природа. В леглото остава физическият човек, свързан със своето етерно тяло. Всички останали негови членове се отделят и живеят в астралния свят и в девакана. В тези светове и най-вече в света на девакана душата приема света на тоновете.
При събуждането си всяка сутрин човек действително е проникнат от музикалното, от едно море на звуци.
Човек няма нужда да знае това, защото неговата природа е така организирана, че да следва тези въздействия; той представлява една музикална природа. Музикалното удоволствие не почива върху нищо друго освен върху правилното съгласуване на хармониите, които той е донесъл със себе си оттам, със звуците и мелодиите оттук. Когато тоновете отвън съответстват на тоновете отвътре, получаваме музикалното удоволствие.
към текста >>
Когато човек в смяната между сън и
събужд
ане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация.
Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана. Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой. Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят. Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Доколкото действително
събужд
ат музикалното настроение, всички инструменти са свалени от духовния свят.
Какво е въобще музикалното развитие на човека? То тръгва от изживяването на духовното, от настоящото създаване на духовното в тона, в музикалното тоново произведение. Духовното се загубва, човекът запазва тоновото произведение. По-късно той го свързва със словото, което е остатък от духовното, и онова, което човек имаше по-рано като имагинация, инструментите, го развива във физическото, той прави от физическата материя своите инструменти.
Доколкото действително събуждат музикалното настроение, всички инструменти са свалени от духовния свят.
Като е направил музикалните инструменти, човекът просто е запълнил празните места, които са се появили поради това, че той повече не е виждал духовното. Тогава той е направил физическите инструменти.
към текста >>
Затова пианото е инструментът, който може да се употребява най-удобно, за да
събужд
а музикалното в материалното.
Която и да е свирка, която и да е цигулка, всички те са спуснати музикално от духовния свят. Едно пиано е точно като филистера, който няма вече в себе си по-висшия човек. Пианото е филистерският инструмент. Цяло щастие е, че то съществува, защото иначе филистерът не би имал никаква музика. Но пианото е онова, което се е появило чрез едно материалистическо изживяване на музикалното.
Затова пианото е инструментът, който може да се употребява най-удобно, за да събужда музикалното в материалното.
Но тъкмо чистата материя е била ангажирана така, че пианото да може да стане израз на музикалното. И следователно трябва да се каже: Пианото е естествено един много благотворен инструмент - нали, защото иначе ние би трябвало да прибегнем до помощта на духовното съвсем отначало в нашата материалистическа епоха в часовете по музика, - но то е онзи инструмент, който трябва да бъде надмогнат. Човекът трябва да се освободи от въздействието на пианото, ако иска да изживее същинското музикално.
към текста >>
33.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В последно време отново обърнах внимание върху факта, че много добре би могло да се направи описание на живота на човека по времето, което той прекарва между заспиването и
събужд
ането, както и на времето между
събужд
ането и заспиването.
В последно време отново обърнах внимание върху факта, че много добре би могло да се направи описание на живота на човека по времето, което той прекарва между заспиването и събуждането, както и на времето между събуждането и заспиването.
Всичко, което човек преживява между събуждането и заспиването, той го преживява чрез своето физическо и етерно тяло. Чрез това, че притежава съответните развити сетивни органи във физическото и етерното тяло, той може да възприема съзнателно света, който е свързан с физическото и етерното тяло като негово обкръжение и е, така да се каже, едно с него. И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането. Така че само едно духовно наблюдение може да обхване онова, което съдържа биографията на аза и на астралното тяло, паралелно на биографията, която е налице благодарение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Всичко, което човек преживява между
събужд
ането и заспиването, той го преживява чрез своето физическо и етерно тяло.
В последно време отново обърнах внимание върху факта, че много добре би могло да се направи описание на живота на човека по времето, което той прекарва между заспиването и събуждането, както и на времето между събуждането и заспиването.
Всичко, което човек преживява между събуждането и заспиването, той го преживява чрез своето физическо и етерно тяло.
Чрез това, че притежава съответните развити сетивни органи във физическото и етерното тяло, той може да възприема съзнателно света, който е свързан с физическото и етерното тяло като негово обкръжение и е, така да се каже, едно с него. И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането. Така че само едно духовно наблюдение може да обхване онова, което съдържа биографията на аза и на астралното тяло, паралелно на биографията, която е налице благодарение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и
събужд
ането.
В последно време отново обърнах внимание върху факта, че много добре би могло да се направи описание на живота на човека по времето, което той прекарва между заспиването и събуждането, както и на времето между събуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между събуждането и заспиването, той го преживява чрез своето физическо и етерно тяло. Чрез това, че притежава съответните развити сетивни органи във физическото и етерното тяло, той може да възприема съзнателно света, който е свързан с физическото и етерното тяло като негово обкръжение и е, така да се каже, едно с него.
И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането.
Така че само едно духовно наблюдение може да обхване онова, което съдържа биографията на аза и на астралното тяло, паралелно на биографията, която е налице благодарение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между
събужд
ането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда.
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между събуждането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда.
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването. Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят. И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“.
към текста >>
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между
събужд
ането и заспиването.
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между събуждането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда.
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването.
Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят. И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“. Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии.
към текста >>
Също така той се намира в един свят между заспиването и
събужд
ането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят.
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между събуждането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда. Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването.
Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят.
И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“. Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии. Днес можем да продължим малко в тази посока.
към текста >>
И вече знаем, че между заспиването и
събужд
ането сме наистина в този свръхсетивен свят и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното съзнание, поради липсата на духовно-душевни органи.
Така имаме два свята, които се проникват взаимно: физическо-етерния свят и свръхсетивния свят.
И вече знаем, че между заспиването и събуждането сме наистина в този свръхсетивен свят и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното съзнание, поради липсата на духовно-душевни органи.
към текста >>
34.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Млади и стари се движат през море от такива отвратителни произведения, които
събужд
ат най-злите сили на душата.
Ето една обущарница, железарница, касапница, след това кръчма и пр. Всичко това е чуждо на вътрешните душевни процеси: свързано е само с външния процес. Така се пораждат онези душевни сили, които клонят към материализъм. Тези влияния въздействуват много по-силно, отколкото догмите на материализма. Към това прибавете нашето ужасяващо /средство/ изкуство рекламата.
Млади и стари се движат през море от такива отвратителни произведения, които събуждат най-злите сили на душата.
Същото правят и нашите модерни хумористични списания. Това съвсем не е фанатична агитация против тези неща, но само указание за факти. Всичко това излива поток сили в човешката душа, определяйки епохата, която води човека в дадено направление. Духовният учен, твърде добре знае, колко много зависи от света на формите, в които един човек живее.
към текста >>
35.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Истинските процеси се свеждат до следното: Всяка сутрин при
събужд
ане, Азът прониква в тялото, обаче не в неговите физически процеси, а в света на образите, които външните въздействия пораждат в най-скритите дълбини на тялото.
Психолозите полагат неимоверни усилия, за да обяснят връзките между тялото и душата. Те говорят за „взаимодействие", за „психофизически паралелизъм" и за още много други неща. В основата си, всички тези определения са очебийно детински.
Истинските процеси се свеждат до следното: Всяка сутрин при събуждане, Азът прониква в тялото, обаче не в неговите физически процеси, а в света на образите, които външните въздействия пораждат в най-скритите дълбини на тялото.
По този начин Азът се свързва с мисленето.
към текста >>
36.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Всичко, което поверявате на детето, докато му разказвате приказки или му обяснявате връзката между .сепията, мишката и човека, или докато
събужд
ате удивлението му пред чудесата на техниката, всичко това следва да се отнася към идеята за човека.
Но важно е и нещо друго: Всичко трябва да бъде отнесено към човека; всичко трябва да се подчини на истинската идея за човека. Тази идея, трябва да остане непокътната.
Всичко, което поверявате на детето, докато му разказвате приказки или му обяснявате връзката между .сепията, мишката и човека, или докато събуждате удивлението му пред чудесата на техниката, всичко това следва да се отнася към идеята за човека.
Тя трябва да остане! Обаче идеята и понятието за човека се изграждат бавно и постепенно; на детето не бива да се предлагат готови понятия за човека. Но веднъж формирани, те трябва да останат. Възможно най-прекрасното, което детето може да пренесе в по-нататъшния си живот, това е съдържателната и достоверна идея за човека.
към текста >>
37.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да
събуд
и много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби.
А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби.
Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>
38.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
От часа, в който е
събуд
ено, до часа, в който е свикнало да бъде будено, то трябва да се занимава; това е идеално лечение.
Идеалното, което можем да направим е да помолим майката на детето да го буди винаги час по-рано от обикновеното по принцип тези деца спят повече от необходимото и в този час, който му се отнема от съня, то трябва да се занимава с всевъзможни неща.
От часа, в който е събудено, до часа, в който е свикнало да бъде будено, то трябва да се занимава; това е идеално лечение.
По този начин ще се премахне голяма част от неговата флегматичност.
към текста >>
Може да се направи и друго нещо, което много помага: Когато флегматичната група седи и Вие минавате покрай нея често, можете да направите нещо такова/ д-р Щайнер удря с връзката ключове по масата/ и така предизвиквате шок, с който
събужд
ате децата и те преминават от затворената към отворената уста.
Може да се направи и друго нещо, което много помага: Когато флегматичната група седи и Вие минавате покрай нея често, можете да направите нещо такова/ д-р Щайнер удря с връзката ключове по масата/ и така предизвиквате шок, с който събуждате децата и те преминават от затворената към отворената уста.
В момента, в който сте ги шокирал, опитайте да ги занимавате в продължение на пет минути. Те трябва да се изваждат от летаргията чрез външни въздействия. Чрез въздействие върху несъзнателното трябва да се пребори неравномерната връзка на астралното с физическото тяло. Трябва непрекъснато да се търсят нови средства, които да шокират и да превръщат увисналите устни в отворена уста; предизвиква се точно това, което те не правят с удоволствие. Така се решава въпросът, когато тези деца са Ви довели до отчаяние.
към текста >>
Р.Щ.: Да, би било много добре, ако децата се
събужд
ат с един определен шум.
Р.Щ.: Да, би било много добре, ако децата се събуждат с един определен шум.
Би било добре и ако флегматичната група е от тези, които най-рано идват в училище. Важно за флегматиците е вниманието им да се привлече от промяната на психическото им състояние.
към текста >>
39.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Зелено-червено погледнете сутрин при
събужд
ане, за да можете да живеете след
събужд
ането.
Сега може да се каже на децата: "Синьо-жълтото е най-добре да се гледа вечер, когато стане тъмно, преди заспиване. Това ще занесете и в съня си, защото това са цветовете, с които можете да се появите пред господ.
Зелено-червено погледнете сутрин при събуждане, за да можете да живеете след събуждането.
Те ще ви радват през целия ден! "
към текста >>
40.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Тогава трябва да се
събуд
и усърдието и честолюбието.
Г.: Аз мисля за I-III клас. При мързел бих походил със строгост и бих опитал да пробудя честолюбието. Понякога на детето трябва да се дава да разбере, че евентуално може да повтаря класа.
Тогава трябва да се събуди усърдието и честолюбието.
към текста >>
41.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се
събуд
ите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото.
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото.
С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят. Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща. Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук?
към текста >>
Докато животинския свят трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния свят трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се
събужд
а.
Когато преминем през душевното, навсякъде откриваме сходни моменти с растителния свят. Опитайте само да ги развиете.
Докато животинския свят трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния свят трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се събужда.
Растителният свят допълва човека, както го допълва неговата душа. Допълним ли формите, ще получим растителни форми.
към текста >>
42.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се
събужд
а през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата.
Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата.
От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна. Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.
към текста >>
43.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се
събужд
а.
Какво става със спането и бодърстването на земята?
Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда.
Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо.
към текста >>
Но идва моментът, от който вие започвате да си спомняте, в който вашата душа се е
събуд
ила.
След това показвам на детето папрат и му казвам: "Виж, папратите могат още повече от мъховете. Папратите могат вече толкова много, че може да се каже, че изглеждат така, все едно, че имат листа. Те вече са листовидни. Да, ти не си спомняш какво си правил, когато си се учил да говориш и ходиш. Но когато наблюдаваш своите брат или сестра или други малки деца, ти знаеш, че по-късно те вече не спят толкова много, както в началото.
Но идва моментът, от който вие започвате да си спомняте, в който вашата душа се е събудила.
Помислете за това! Този момент може да се сравни с папратите. Вие можете да си спомняте за вашия душевен живот все по-добре и по-добре. Ние трябва да си изясним, как сте стигнали до там да кажете "аз". Това е приблизително времето, за което можете да си спомняте.
към текста >>
Но тя вече се е
събуд
ила.
Ние трябва да си изясним, как сте стигнали до там да кажете "аз". Това е приблизително времето, за което можете да си спомняте. "Аз"-ът едва все по-близо. Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си. След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ.
Но тя вече се е събудила.
Сега си по-буден, от преди иначе не би станал умен. Но ти все още и спиш, не всичко в теб се е събудило, много неща още спят. Само една част се е събудила.
към текста >>
Но ти все още и спиш, не всичко в теб се е
събуд
ило, много неща още спят.
"Аз"-ът едва все по-близо. Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си. След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ. Но тя вече се е събудила. Сега си по-буден, от преди иначе не би станал умен.
Но ти все още и спиш, не всичко в теб се е събудило, много неща още спят.
Само една част се е събудила.
към текста >>
Само една част се е
събуд
ила.
Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си. След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ. Но тя вече се е събудила. Сега си по-буден, от преди иначе не би станал умен. Но ти все още и спиш, не всичко в теб се е събудило, много неща още спят.
Само една част се е събудила.
към текста >>
44.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се
събуд
и в детето.
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето живее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета. Детето не би могло да бъде споходено от по-голямо добро от това да осъществява това, което предприема затова, защото уважавани хора от обкръжението му казват: Това е правилно, това трябва да се направи. Нищо не е по-пагубно за детето от това, да се научи на собствена преценка прекалено рано преди половото съзряване. Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото.
Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето.
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората. Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна. И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова.
към текста >>
Затова е необходимо душите да се
събуд
ят, а те толкова малко желаят това.
В Германия често казвах на хората, когато те отново и отново повдигаха този въпрос, че нещата са трудни за разбиране, че аз във всеки случай ги различавам от това, което сме свикнали да разбираме през последните 4 5 години. Тогава се мяташе за лесно да се разбират неща, които аз не разбирах така казвах нужно беше само да се заповяда да се разберат нещата. Главният щаб или някоя друга инстанция трябваше да заповяда, нещата да бъдат разбрани, те дори биваха набивани в главите на хората. Те биваха разбирани, защото то се заповядваше. Сега нещата зависят от това, нещо да се разбере със свободната човешка душа.
Затова е необходимо душите да се събудят, а те толкова малко желаят това.
Но от това зависи всичко. Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата воля, и липсващата смелост да се погледне в тази реалност. Напълно естествено е това, което трябва да говори на човека в едни съвършено нов тон, да е формулирано в различни изречения, от тези, с които хората са свикнали досега. Защото ние сме обхванати от три различни неща, от тези, за които се говори в това триделение.
към текста >>
45.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ние обучаваме децата си така, че не
събужд
аме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били събудени, това го превръща в проблематична натура. Само това е нужно да се знае!
към текста >>
Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били
събуд
ени, това го превръща в проблематична натура.
които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота. Ние обучаваме децата си така, че не събуждаме в тях силите, които правят човека силен в живота: това, което прави човека силен, поради това, че той е един наподобител до 7-та си година, поради това, че следва един авторитет до 14-та си година, че получава правилно развита любов до 21-та си година, защото по-късно вече не би могъл да я развие.
Това, което липсва по този начин на човека, идва от там, че силите, които е трябвало да бъдат развити в определени младежки години, не са били събудени, това го превръща в проблематична натура.
Само това е нужно да се знае!
към текста >>
Ние трябва да развием силно силите, които могат да бъдат
събуд
ени в човешката детска душа, за да може по-късно човекът да напусне развитието си през детството.
Ние не бива да крачим към това.
Ние трябва да развием силно силите, които могат да бъдат събудени в човешката детска душа, за да може по-късно човекът да напусне развитието си през детството.
Днес той гледа назад към детството, чувства се върнат в него, не може да извлече от детството си нещо, защото нищо не е било развито. Но нашите принципи на възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме да постигнем в тази точка правилното! Преди всичко ние трябва да сме много внимателни във всичко от съвремието, което се възхвалява като нещо специално, като особено лечебно.
към текста >>
46.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно
събужд
ат едно разбиране на външния социален живот.
Това, което ще кажа днес ще бъде един вид епизод. Както вече ви съобщих, бих желал да поговоря на кратко върху три понятия.
За три понятия, които, разбрани напълно, същевременно събуждат едно разбиране на външния социален живот.
Казвам изрично: на външния социален живот, защото трите понятия са изцяло изведени от външните съвместни действия и работа на хората. Трите понятия са стока, работа и капитал. Вече ви казах, че по-новата национална икономика напразно се опитва да постигне пълна яснота относно тези три понятия. Това не беше възможно откакто хората започнаха да мислят съзнателно народностопански. Преди началото на петата следатлантска епоха, което означава преди момента, който се пада в следата на 15 век, съвсем не можеше и дума да става за това, че хората ще са обгърнали съзнателно своите социални взаимоотношения.
към текста >>
47.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в
събужд
ане.
Такива прояви трябва да се посочват. Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време. Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието. Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност.
Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане.
Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
48.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да
събуд
им в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност. Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм. Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава. По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено.
Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
49.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато по този начин
събуд
им в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота.
Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава. Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
Тук става дума за това в детето да бъде
събуд
ен един истински усет за живота.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава.
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота.
Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
към текста >>
50.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било
събуд
ено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека. Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек. Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот.
Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи.
Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека. Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
към текста >>
Наистина, когато днес се каже, че Валдорфският учител изхожда от антропософията, това все още
събужд
а един вид ужас.
Това тайнствено отношение на човека спрямо света трябва изцяло да е преминало в душевността на този, който желае да бъде Валдорфски учител, т.е., който желае да работи, изхождайки от гледната точка на един действителен светоглед.
Наистина, когато днес се каже, че Валдорфският учител изхожда от антропософията, това все още събужда един вид ужас.
Самата антропософия дава възглед. Да, но тази антропософия може би е много несъвършена. Възможно е. Но нека тогава човекът създаде нови светогледи, които да ни даде! Но този, който желае да работи с човека като творец, той се нуждае от светоглед.
към текста >>
51.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при
събужд
ане се връщат обратно.
И ако вземете цялата обиколка на слънцето през Зодиака, т.е. една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света.
Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно.
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост.
към текста >>
52.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Би било по-добре, ако в човека
събуд
им малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат.
Във всичко това виждаме връзката, съществуваща в целия процес на изграждане на човека. При това можем да си припомним, колко е важно да обърнем внимание на този доста краен случай не само, когато човекът е сериозно болен, но също и в случаите, когато човекът е по-леко болен, когато и самото лечение е по-лесно, когато често изобщо не можем да разберем, наистина ли сме лекувани или не сме лекувани, кога то на пациента трябва да кажем: не правете глупости, не изисквайте да бъдете лекуван и нещата ще се оправят. Защото и това е нещо, което би било изключително важно, а именно, да не лекуваме така страшно усърдно. Лекуването като такова е нещо много хубаво, но е редно да имаме предвид, че в живота съвсем не рядко се срещат индивиди, които според тяхното собствено мнение, вече са прекарали всички възможни болести, които са опитвали всички лечебни методи и лечебни средства и при които, когато достигнат една напреднала възраст, е трудно да бъде открито нещо, което да ги успокои, защото те, тъй и тъй са непрекъснато болни.
Би било по-добре, ако в човека събудим малко мисълта, че повечето хора всъщност съвсем не са толкова болни, колкото смятат.
Разбира се, това има и своите отрицателни страни. Но в тази връзка спокойно би могло да бъде казано.
към текста >>
53.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива
събуд
ен противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
Това от своя страна отново се дължи на обстоятелството, че в мига, когато коса започне да действува отровата на паяка-кръстоносец, веднага благодарение на действието на самата отрова на паяка-кръстоносец бива събуден противоположния инстинкт, защитния инстинкт; от инсултния инстинкт веднага се преминава към защитния инстинкт, така че в цялото това явление имаме пред себе си не нещо друго, а пластично оформено развитие на това, при което ние затваряме око или чрез едно просто рефлексно движение махваме с ръка.
към текста >>
54.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Заспиване и
събужд
ане.
Астралното тяло и гръдният организъм. Физическото и етерното тяло. Изграждането на растението. Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород.
Заспиване и събуждане.
Значение на душевния живот за ритмичните процеси. Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят. Същност на светлината и лечение високо в планината. За храненето. Електричество и магнетизъм и тяхното приложение в терапията.
към текста >>
Заспиване и
събужд
ане. Суровоядство.
Заспиване и събуждане. Суровоядство.
Степените в човешкото индивидуално развитие. Азът и приемането на храната. Развитието на азовата дейност с нейната полярност в детската възраст. Лечението на затрудненията в храносмилането, предизвикани от затруднения в развитието в горния смисъл; разлики между момичетата и момчетата. Азът в обмяната на веществата, отношение към процеса, свързан с вкуса.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Тя събира заедно отделните актове на даден симптоматичен комплекс в заспиването и
събужд
ането.
От една страна, сигурно е правилно постепенно да си изградим чувството да свързваме по правилния начин подробностите на един комплекс от симптоми. От друга страна обаче, природата ни помага и същевременно извънредно силно ни затруднява да използваме помощта, която ни оказва в тази област. Природата сама обхваща всички тези комплекси от симптоми и бих казал, че тя прави същото, което ние обединяваме в една формула, когато събираме подробностите на един комплекс от симптоми, тя прави същото, но особено силно ни затруднява да наблюдаваме това, което прави.
Тя събира заедно отделните актове на даден симптоматичен комплекс в заспиването и събуждането.
Действително ставащото при заспиването и събуждането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния израз - извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос. Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва.
към текста >>
Действително ставащото при заспиването и
събужд
ането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния израз - извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос.
От една страна, сигурно е правилно постепенно да си изградим чувството да свързваме по правилния начин подробностите на един комплекс от симптоми. От друга страна обаче, природата ни помага и същевременно извънредно силно ни затруднява да използваме помощта, която ни оказва в тази област. Природата сама обхваща всички тези комплекси от симптоми и бих казал, че тя прави същото, което ние обединяваме в една формула, когато събираме подробностите на един комплекс от симптоми, тя прави същото, но особено силно ни затруднява да наблюдаваме това, което прави. Тя събира заедно отделните актове на даден симптоматичен комплекс в заспиването и събуждането.
Действително ставащото при заспиването и събуждането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния израз - извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос.
Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно. Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт.
към текста >>
Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и
събужд
ането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно.
От друга страна обаче, природата ни помага и същевременно извънредно силно ни затруднява да използваме помощта, която ни оказва в тази област. Природата сама обхваща всички тези комплекси от симптоми и бих казал, че тя прави същото, което ние обединяваме в една формула, когато събираме подробностите на един комплекс от симптоми, тя прави същото, но особено силно ни затруднява да наблюдаваме това, което прави. Тя събира заедно отделните актове на даден симптоматичен комплекс в заспиването и събуждането. Действително ставащото при заспиването и събуждането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния израз - извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос. Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни.
Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно.
Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад.
към текста >>
Ако има проблеми при заспиването и
събужд
ането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата.
Природата сама обхваща всички тези комплекси от симптоми и бих казал, че тя прави същото, което ние обединяваме в една формула, когато събираме подробностите на един комплекс от симптоми, тя прави същото, но особено силно ни затруднява да наблюдаваме това, което прави. Тя събира заедно отделните актове на даден симптоматичен комплекс в заспиването и събуждането. Действително ставащото при заспиването и събуждането на човека е - ако бива да си послужа с парадоксалния израз - извънредно гениално събиране именно на това, за което в определена насока става въпрос. Разбира се, лекарят почти не е в състояние да се ориентира по друг начин, освен чрез съобщения, които в повечето случаи, а именно в най-трудните случаи, са неточни. Той почти не е в състояние да наблюдава правилно пациента при заспиването и събуждането, а каквото му разказва пациентът, е най-малко меродавно, дори когато според него фактите са правилни, това е най-малко меродавно.
Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата.
Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма.
към текста >>
Насочих вниманието ви към това, че при заспиване и
събужд
ане природата обхваща заедно това, което като комплекс е разделено, и утре ще започна оттук, за да видим какво важно диагностично значение имат моментите на заспиването и
събужд
ането, но и същевременно да изследваме как можем да наблюдаваме какво иска да ни каже природата чрез
събужд
ането и заспиването, и въпреки всичко, ако познаваме само принципа, можем да го приложим за регулиране на наблюдението на нашите симптоматични комплекси, и че там лежи нещо, което ни дава важно указание за различното лечение, което трябва да приложим при хроничните и острите заболявания.
Днес първо се занимавахме с обкръжението на човека.
Насочих вниманието ви към това, че при заспиване и събуждане природата обхваща заедно това, което като комплекс е разделено, и утре ще започна оттук, за да видим какво важно диагностично значение имат моментите на заспиването и събуждането, но и същевременно да изследваме как можем да наблюдаваме какво иска да ни каже природата чрез събуждането и заспиването, и въпреки всичко, ако познаваме само принципа, можем да го приложим за регулиране на наблюдението на нашите симптоматични комплекси, и че там лежи нещо, което ни дава важно указание за различното лечение, което трябва да приложим при хроничните и острите заболявания.
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и
събужд
ането.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането.
Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното. Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях. Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
А казаното вчера играе много важна роля при проблематичното
събужд
ане.
Тук се налага да се дадат лекарства. Така че, ако е налице комплекс от симптоми, като следствие от проблематичното заспиване, е необходимо да се вземат лекарства от растителен произход, при които първо трябва да се извършат процеси като варене, изгаряне и т.н. Където има проблематично заспиване и болести в гръдния кош на човека, т.е. неправилно задържане на астралното тяло в човешките органи, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене на корени и овъгляване - превръщане на нещо растително в пепел чрез изгаряне. Всичко, което се намира още като сила в отварата от корени или в растителната пепел, тук играе особено важна роля.
А казаното вчера играе много важна роля при проблематичното събуждане.
към текста >>
Проблематичното
събужд
ане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
към текста >>
Проблематичното
събужд
ане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите. Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера.
Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления. И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток. Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от слабост в храносмилането и др.п. смущения, произлизащи от долната част на средния човек, тогава е по-добре да се използва променлив ток. Ясно ли е обаче, че смущенията идват от горния човек, тогава е по-добре да се използва постоянен ток.
към текста >>
Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното
събужд
ане, са главно физически явления.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления.
И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток. Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от слабост в храносмилането и др.п. смущения, произлизащи от долната част на средния човек, тогава е по-добре да се използва променлив ток. Ясно ли е обаче, че смущенията идват от горния човек, тогава е по-добре да се използва постоянен ток. Разликата не е много голяма и ако в съответния случай се прави едното, а в друг случай другото, в това отношение не е особено голяма грешка.
към текста >>
Под страничните явления на това, което, да речем, в туберкулозата се проявява като най-изявените симптоми, са умора, замаяност, трудно заспиване и
събужд
ане.
Под страничните явления на това, което, да речем, в туберкулозата се проявява като най-изявените симптоми, са умора, замаяност, трудно заспиване и събуждане.
Когато се появят всички тези симптоми, които могат да се видят при повечето деца в споменатата възраст, е необходимо човек най-напред да изпробва да промени нещо във външния храносмилателен тракт. Там трябва да се дадат минерални средства,[6] още напълно минерални. Тогава ще се види, че ще настъпят промени. Тези неща могат първо да се наблюдават чрез симптомите, които се появяват там.
към текста >>
57.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В човека непрекъснато се извършва леко арсенизиране, което е особено силно в момента на
събужд
ането.
Това, което става вътрешно в човека, би могло да се означи чрез един външен процес, който, така да се каже, е сроден с човешкия процес. Когато искаме да покажем този афинитет на астралното тяло именно с етерното тяло и оттам и с физическото тяло, можем да го означим като арсенизиране.
В човека непрекъснато се извършва леко арсенизиране, което е особено силно в момента на събуждането.
Трябва да сме наясно, че човешкият организъм притежава като силова система същото, което се намира в метала.
към текста >>
58.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Обаче при
събужд
ане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина.
За Вас е от значение това, което се нарича светлина. Чрез тази светлина астралното тяло е във връзка с всичко онова, което на Земята е обект на сетивно възприемане, и то директна връзка, а не такава, която минава през етерното тяло. Това е изключително интересно. Навън светлината живее в етера, обаче ние също притежаваме в себе си етерни сили. Светлината действува върху етерното тяло.
Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина.
Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм. Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде органичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм. Тъкмо в него се включваме ние, когато се пробуждаме.
към текста >>
59.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
От Януари 1923 отчитаме съществена промяна в характера на пристъпите: те продължават по-кратко, настъпват 9 часа след заспиване, детето извиква и се
събужд
а.
От Януари 1923 отчитаме съществена промяна в характера на пристъпите: те продължават по-кратко, настъпват 9 часа след заспиване, детето извиква и се събужда.
Наблюдаваме силен метеоризъм; общо взето имаме по един пристъп на седмица. Това е нещо, което на пръв поглед изглежда застрашително, но от друга страна то носи в себе си известна утеха. Защото то означава един вид оздравяване, естествено подобрение. Тук имаме една криза, която се разиграва вътрешно, но макар и да протича бавно, тя не може да ни изненада с нищо друго.
към текста >>
60.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди
събужд
ане, или след заспиване.
Понякога са неспокойни и сънищата.
Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди събуждане, или след заспиване.
В нашия случай сънищата идват главно след заспиването. От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при събуждането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
към текста >>
От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при
събужд
ането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
Понякога са неспокойни и сънищата. Има и още нещо, което не е отбелязано тук, но следва да се има предвид: Кога детето сънува, преди събуждане, или след заспиване. В нашия случай сънищата идват главно след заспиването.
От детето можем да чуем много интересни неща, ако го подканваме да ни разказва своите сънища, но това се отнася за сънищата при събуждането и ние наистина трябва да подканваме детето да си ги припомня и да ни ги разказва.
към текста >>
61.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да
събуд
и и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
62.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се
събужд
аме и преди
събужд
ане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се
събужд
аме за сетивното съобщение с природата.
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е.
до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата.
Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
63.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на
събужд
ането.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно
събужд
ане, така да се каже с едно разтегляне на момента на
събужд
ането.
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
64.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до
събужд
ането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях. Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията. Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат.
Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин.
Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл. Те излизат от спектакъла; тогава без да искат връхлитат ги безброй въпроси: В какви отношения се намира актрисата с външния свят? Какво е правил артистът през по-раншната година? Как се е родила тази или онази кулиса? Кой живописец е нарисувал тази или онази кулиса?
към текста >>
Духовният изследовател знае, че от заспиването до
събужд
ането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се
събужд
а.
и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда.
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
65.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик,
събужд
ат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено.
Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления?
От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено.
Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор. Тази клаустрофобия е нещо, което виждаме да обзема хората, макар и често да се явява в такава радикална форма; тя е нещо, което виждаме да се явява, когато можем да наблюдаваме по-точно душевните състояния на хората.
към текста >>
66.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се
събужд
а чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас.
Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас.
Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
към текста >>
67.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Самосъзнанието избухва при
събужд
ането.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите. Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Самосъзнанието избухва при събуждането.
Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето.
към текста >>
68.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
В областта на топлинните явления, обясненията, които образуваха центъра на това проучване, носеха етикета на механическата теория на топлината и именно тази последната
събуд
и до най-висока степен интереса на автора.
Не е безполезно да припомним тук, че той вече е отговорил на онези, които биха го обвинили в непознаване на строгите принципи, които науката поставя в практиката, и в заменянето на тези принципи с фантастични измислици. В 1909 година, говорейки за себе си в предговора на една от своите книги, той наистина пише "че преди 30 години е бил в състояние да проучи изцяло физиката във всички нейни клонове".
В областта на топлинните явления, обясненията, които образуваха центъра на това проучване, носеха етикета на механическата теория на топлината и именно тази последната събуди до най-висока степен интереса на автора.
Историческото развитие на тази хипотеза, която е свързана с имената на Юлиус-Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузиус и др., е било обект на неговите постоянни размишления. Така, благодарение на тази работа той е проследил всички развития на физическата теория на топлината до наши дни и не среща никаква трудност да усвои всички открития, които науката може да направи в тази област.
към текста >>
69.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които
събужд
а в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
към текста >>
Те искаха да осъществят своя идеал само
събужд
айки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери.
Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората.
Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>
Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който
събужд
а в него ми.
Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа.
Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми.
слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено
към текста >>
70.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория
събужд
а днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация.
По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората.
През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци. Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>
Ако биха останали със своите стари познания, основани върху физиката, химията, както те бяха чувствува ни вътрешно, върху психологията и пневматологията, те никога не биха се
събуд
или за свободата.
Исторически това развитие на идеите е твърде разбираемо. Новите теории върху природата на човека се дължат на невежеството, в което хората се намират по отношение на това, което той е в действителност.
Ако биха останали със своите стари познания, основани върху физиката, химията, както те бяха чувствува ни вътрешно, върху психологията и пневматологията, те никога не биха се събудили за свободата.
За да стигне до вътрешната свобода, човекът трябваше да се изолира напълно от живота на елементите. За целта той трябваше да се абстрахира от себе си, когато искаше да изучава света, да не търси да познава себе си освен с помощта на същите методи, които така добре подхождат за познаването на външния свят. Именно в този преходен период, когато човекът се отвръща от себе си, за да остави да назрее в него чувството за свобода, се раждат научните схващания, които така категорично се наложиха на природата, защото нямаха нужда да държат сметка за човешкото същество.
към текста >>
71.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да
събуд
и вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове. Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа.
След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
72.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да
събуд
ят противници.
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията.
Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници.
За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи. Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования? Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
към текста >>
73.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Силицият отваря растението към мировите далечини и
събужд
а неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>
74.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Подобни са по-големите цикли:
събужд
анезаспиване, раждане-умиране, прераждане.
След известно време Духът започва да се чувства не добре и иска да се освободи. Сега той, междувременно оросен пак от сярата, отново се нуждае от вещество, в което да се освободи от всяка определеност, от всяка структура и да полети в общата неопределеност и хаотичност на Вселената, където няма и следа от една или друга организация. Това вещество е водородът, който се намира най-близко от една страна до Духа и от друга страна до физическото. Той отново отнася в безкрайността на Вселената всичко, което е оформена и оживена астралност, за да бъде отново поета от Вселената. Всъщност водородът разтваря всичко*/* Това е най-малкият цикъл в ритъма на човешкия живот: Духът като Аз се въплътява (= изгражда си тяло, за да действа с него във физическия свят) и се освобождава, като го разгражда.
Подобни са по-големите цикли: събужданезаспиване, раждане-умиране, прераждане.
(Бел. пр.)/
към текста >>
75.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Казвам Ви всичко това, главно за да
събуд
я у Вас представата, че съществува сродство между това, което е заключено в контурите на растението и почвата около растението.
Казвам Ви всичко това, главно за да събудя у Вас представата, че съществува сродство между това, което е заключено в контурите на растението и почвата около растението.
към текста >>
76.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата,
събужд
а в нейната етерност вълни и известна раздвиженост.
Виждате ли, тук имате много значителни взаимовръзки: имате земя, имате почва, напоена с вода. Имате Луната.
Като я пронизва със своите лъчи, Луната оживотворява до известна степен почвата, събужда в нейната етерност вълни и известна раздвиженост.
Постига го много лесно, когато почвата е мокра, когато почвата е проникната от вода, и много трудно, когато почвата е суха. Следователно водата тук е само посредник. Това, което трябва да се оживи е самата пръст, твърдият, минералният състав на почвата. Водата също е минерална, рязка граница естествено няма. Затова вътре в почвата трябва да имаме също и действието на Луната.
към текста >>
77.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Съответно бавно се
събужд
а и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва.
Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията.
Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата. От към средата на май до средата на юни настъпва интензивно израстване на издънките и филизите, в което са особено активни въздействията от далечните планети в посока отдолу нагоре. Те опосредяват въздействията на растителния Аз. Така е в северните области, където настъпването на пролетта се забавя от дългите студове и дните са много дълги, което е извънредно впечатлително и дава отпечатък на цялата вегетация. Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети.
към текста >>
78.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но тази твърда почва отново ще се
събуд
и - защото тя само спи, но отново ще се
събуд
и, ще оживее и ще живее.
Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва.
Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее.
Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо. То представлява нещо, отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.
към текста >>
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се
събуд
ят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее.
Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика.
Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее.
В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството - подобно на храната, която варим заедно с други вещества - трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там вътре.
към текста >>
79.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
След това те се
събужд
али.
Древните скотовъдни народи поемали в своето успокоено тяло цялото звездно небе, поемали го в образи, тези образи, които отпечатвали в тях потоците кислород.
След това те се събуждали.
От тези образи те получавали сънища. На тази основа те след това ставали притежатели на астрологията, на науката за звездите. Те създавали удивителна астрология, удивителна наука за звездите. В сънищата им Овенът не е представлявал сбор от определено количество звезди, а те действително са виждали животното Овен, Телец и т.н. Благодарение на това те чувствали в себе си в образи цялото звездно небе.
към текста >>
80.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
пр.) да говорим през нощта, когато спим; за това трябва първо да се
събуд
им.
Сега можете да забележите разликата между астрално тяло и етерно тяло. Ако през нощта, по време на сън не компенсирахме, не поправяхме постоянно това, което е било изгорено от нас по време на деня, ние нямаше да спим, а щяхме да умираме. И така, в течение на целия земен живот трябва да удържаме етерното тяло при физическото тяло. Но ние не можем (в нормално състояние - бел.
пр.) да говорим през нощта, когато спим; за това трябва първо да се събудим.
Речта е свързана с астралното тяло. През нощта просто извличаме своето астрално тяло от нашето физическо тяло и етерно тяло. Затова през нощта дишаме малко по-различно. Ние издишаме по-малко въглероден двуокис, отколкото през деня. Накратко, в нас има трето тяло, астрално тяло (вж. рис.).
към текста >>
81.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Още щом отново възникне симпатия към тялото, той се
събужд
а.
При човека това става по такъв начин: след като цял ден е използвал своето тяло, той вечер стига дотам, че губи симпатия към своето тяло. Той повече не го обича. Виждате ли, именно затова той заспива. Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично. Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в душата си не преодолее тази антипатия.
Още щом отново възникне симпатия към тялото, той се събужда.
Преди всичко е необходимо да се разбере именно това: пробуждането се основава на това, че човек отново развива симпатия към своето тяло. Тази симпатия се проявява към всички органи на тялото поотделно. Ако човек се събужда, той в някакъв смисъл пропълзява в своите органи.
към текста >>
Ако човек се
събужд
а, той в някакъв смисъл пропълзява в своите органи.
Той заспива, защото тялото му вече не му е симпатично. Антипатията, която в течение на целия ден човек развива по отношение на своето тяло, му позволява да заспи през нощта и той спи толкова дълго, докато в душата си не преодолее тази антипатия. Още щом отново възникне симпатия към тялото, той се събужда. Преди всичко е необходимо да се разбере именно това: пробуждането се основава на това, че човек отново развива симпатия към своето тяло. Тази симпатия се проявява към всички органи на тялото поотделно.
Ако човек се събужда, той в някакъв смисъл пропълзява в своите органи.
към текста >>
82.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Понякога се
събужд
ате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност.
Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу.
Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>
И ето, ние се
събужд
аме и казваме: аз се
събуд
их, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят.
И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата.
Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад.
към текста >>
И ето, сега човек се
събужд
а; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга.
Но помислете само, ако цял живот сме спали и сме сънували, около нас се е разгръщал някакъв свят. И ето, ние се събуждаме и казваме: аз се събудих, сънувах, че през нощта - привеждам най-ярък, многозначителен пример - са ме обесили или са ми отсекли главата. Господа, ако човек е прекарал целия си живот в сънища, той би почнал да смята, че него действително са го обезглавили. В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно.
И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга.
Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват. Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>
Събужд
айки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
В дадения случай това не би било за човека толкова вредно, колкото тук. Той, възможно е, не един път е преживявал на сън, че са го обезглавили, и вярва, че това не е толкова вредно. И ето, сега човек се събужда; той вижда, че със себе си в завивките той е взел книга. Когато се е въртял, книгата се е оказала отзад. Той е положил главата на ръба на книгата, било му е неприятно, и ето, в съня му се присънва, че го обезглавяват.
Събуждайки се, той забелязва какво е означавал сънят; след пробуждането човек може да си обясни произхода на съня.
към текста >>
Следователно трябва отначало да се
събуд
иш.
Следователно трябва отначало да се събудиш.
Обяснение се намира, като си събуден. Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален. Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
към текста >>
Обяснение се намира, като си
събуд
ен.
Следователно трябва отначало да се събудиш.
Обяснение се намира, като си събуден.
Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален. Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
към текста >>
Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се
събуд
или.
Следователно трябва отначало да се събудиш. Обяснение се намира, като си събуден. Обаче ако хората прекарваха в сън целия си живот, те биха смятали света на сънищата за единствено реален.
Ние започваме да смятаме света на сънищата за фантастичен само тогава, когато сме се събудили.
към текста >>
Господа, в завивките човек се
събужд
а самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят.
Господа, в завивките човек се събужда самостоятелно или от това, че го е смутил обкръжаващият свят.
Но от живота, в който се намираме, вярвайки в реалността само на това, което може да се пипне с ръце, ние се пробуждаме само ако положим усилия. Как протича такова пробуждане, аз описах в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? »[2] Както при пробуждане от сън човек знае, че светът отново е обусловен от реалния свят, от света, в който бодърстваме, по същия начин, пробуждайки се посредством висшето познание от този свят на бодърстването, човек знае тогава, че нашият обичаен свят е обусловен от този свят, който се възприема в това висше битие на бодърстване, в състояние на висше бодърстване. Това става знание.
към текста >>
83.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет -
събужд
айки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
Ако сънуваме съня при заспиване, сюжетът му така и си остава измамен, изкривен. Ако сънуваме съня при пробуждане, ние внасяме в него корекция, тъй като виждаме какво е станало в действителност.
Сънуваме, че някой ни е убил; той ни е натикал парцал в устата, а след това ни е пречукал с някакъв предмет - събуждайки се, ние откриваме, че краят на одеялото някак ни е попаднал в устата.
към текста >>
Събужд
айки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре.
Следователно причината (за илюзорността на съня) е това, че човек така малко знае за своето физическо тяло (няма се предвид външното знание - бел. пр.), защото мъдростта, получена от него при слизането му в земния живот, в хода на (земния) живот се губи и се трансформира в магарешко начало (магарешкото начало не е само метафора, а реално присъства във формообразуващите сили, за което древните са знаели. При посвещението в Елевзинските мистерии неофита, освен другото, са го завивали в прясна кожа от животно - елен или магаре, което му е давало възможност да преживее свръхсетивния свят на божествата и демоните. Апулей в своята повест «Златното магаре» в иносказателна форма разказва за такова посвещение - бел. пр.).
Събуждайки се, човек си казва: ако повярваш в това, което ти се е присънило - че си китайски император, - ти наистина си магаре.
Но бидейки извън тялото, самостоятелно ние не можем да развием нищо друго освен магарешко начало. Ние напълно губим способността, която имаме като младенци - способността по правилен начин да градим своето тяло. Тялото трябва да идва при нас отвън. Но когато ние за пореден път се спускаме на Земята, то не идва при нас отвън. В този случай отвън насреща ни се изправя разрушената (прахообразната, доведена до състояние на прах) материя в яйцеклетката.
към текста >>
84.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Иначе човек не би могъл отново да се
събуд
и, той би трябвало да умре.
Може да се види: ако човек заспива от въздействието на опиума, в него функционира само това, което го оживява.
Иначе човек не би могъл отново да се събуди, той би трябвало да умре.
В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота. Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди. В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото. Под действието на отровата тялото частично умира. Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено.
към текста >>
Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се
събуд
и.
В човека действа това, което постоянно поддържа в него живота. Може да се види как през нощта в тялото се извършва известна борба, за да може отново да се пробуди. В човека тогава работи нещо непричастно на разумното начало, на разсъдъка; работи това, което поддържа живота в тялото. Под действието на отровата тялото частично умира. Разсъдъкът, разумното начало бива изгонено.
Но оживяващото начало още присъства вътре в човека, тъй като в противен случай той не би могъл отново да се събуди.
И така, кое се оказва подложено на влияние вследствие употребата на малки дози опиум? Оживяващото начало. При употреба на слаби дози опиум се подлага на влияние етерното тяло.
към текста >>
При това тези хора употребяват опиум само в такива дози, които могат да понесат, да дойдат отново на себе си, да се
събуд
ят, а не да умрат.
Има още една, трета форма на употреба на опиум. Тя е много разпространена в света, макар и не в Европа, а сред тюркските народи в Азия и в Индокитай сред малайските народи.
При това тези хора употребяват опиум само в такива дози, които могат да понесат, да дойдат отново на себе си, да се събудят, а не да умрат.
Благодарение на това те доста интересно правят всичко това, което правят всички останали консуматори на опиум. Те постепенно привикват към тази процедура, вследствие от което целият процес протича при тях по-осъзнато. Ето как описват това турците: когато употребявам опиум, аз се оказвам в рая. Така изглеждат тези представи, тези фантастични видения. На малайците в Индокитай също им се иска да виждат нещо подобно.
към текста >>
85.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
След смъртта на душата й се иска отново да се
събуд
и в тяло.
В «аза» и астралното тяло в продължение на целия живот живее силно влечение към физическото тяло.
След смъртта на душата й се иска отново да се събуди в тяло.
И тя трябва преди всичко да отвикне от това. Такова отвикване продължава около една трета от целия (изживян) живот. Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък.
към текста >>
86.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си какъв скок правим, когато се
събужд
аме!
По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме.
Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме!
Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас. Разликата е много голяма.
към текста >>
Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се
събуд
ите.
По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме! Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение.
Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите.
Помислете колко голяма е разликата! След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас. Разликата е много голяма. Когато се пробуждате, вие трябва да притежавате и силата за пробуждане; ако сте твърде здрави, твърде силни, ако винаги бодърства-те, ако човек например даже не може да спи, това означава, че пробуждащата сила в него е много мощна.
към текста >>
След
събужд
ането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас.
Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме! Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата!
След събуждането виждате всичко, което ви обкръжава, чувате всичко, което става около вас.
Разликата е много голяма. Когато се пробуждате, вие трябва да притежавате и силата за пробуждане; ако сте твърде здрави, твърде силни, ако винаги бодърства-те, ако човек например даже не може да спи, това означава, че пробуждащата сила в него е много мощна.
към текста >>
От друга страна, има и такива хора, които въобще не могат нормално да се
събуд
ят.
От друга страна, има и такива хора, които въобще не могат нормално да се събудят.
Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят. Такива хора не могат да се събудят. Ние трябва да притежаваме способност и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способност. Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се събудим.
към текста >>
Такива хора не могат да се
събуд
ят.
От друга страна, има и такива хора, които въобще не могат нормално да се събудят. Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят.
Такива хора не могат да се събудят.
Ние трябва да притежаваме способност и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способност. Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се събудим.
към текста >>
Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се
събуд
им.
От друга страна, има и такива хора, които въобще не могат нормално да се събудят. Има такива хора, които цял живот постоянно дремят и постоянно мечтаят, които постоянно искат да заспят. Такива хора не могат да се събудят. Ние трябва да притежаваме способност и умение правилно да заспиваме; но не ни е позволено прекомерно да усилваме тази способност.
Иначе вечно ще спим и повече няма да успеем да се събудим.
към текста >>
87.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всъщност Слънцето винаги приспива и
събужд
а човека.
Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал.
Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека.
Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>
88.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се
събужд
ате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот.
Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани.
Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот.
Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот.
към текста >>
Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се
събужд
а!
Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма. Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго. Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата.
Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда!
Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне.
към текста >>
Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят,
събужд
ат се и при това става потоотделяне.
Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането.
Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне.
Тук проявява дейността си етерното тяло. Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот. И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>
Ако сами се
събуд
им сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот.
И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло.
Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот.
И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>
89.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се
събуд
ите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак.
Теорията на Айнщайн описва движенията, извършвани от някакви тела. Знаете, че движението на телата се състои в изменение на мястото им в пространството. И така, ако искаме да опишем движението, ние казваме: тяло, намиращо се в точка «а», се движи към точка «б». Ако, стоейки някъде в страната, наблюдавате как край вас минава влак, нямате съмнение, че влакът минава край вас, а вие стоите на място.
Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак.
У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои.
към текста >>
Събуд
или сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи.
Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои. Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока. Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни.
Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи.
Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство.
към текста >>
90.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Само понякога, ако ми се наложеше да повиша тон, той се
събужд
аше, комично се стряскаше и възклицаваше: «Да, но Кант каза!
Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...! » Както в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.! » Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше. Той винаги слушаше в сънно състояние.
Само понякога, ако ми се наложеше да повиша тон, той се събуждаше, комично се стряскаше и възклицаваше: «Да, но Кант каза!
»
към текста >>
Отново се
събужд
ате и създавате целия свят, най-малкото този, който виждате.
Така че, господа, според тази теория вие можете по най-примитивния начин да създавате и отстранявате този свят. Вие заспивате и светът изчезва.
Отново се събуждате и създавате целия свят, най-малкото този, който виждате.
Освен това тук остава само «нещото в себе си», за което вие не знаете. Именно това Шопенхауер считал за напълно очевидно. Обаче при това на Шопенхауер все пак му е ставало малко страшно. От този тезис той се чувствал неловко. Тогава той казал: все пак нещо се намира навън, а именно синьото и червеното, докато студеното и топлото не се намират навън.
към текста >>
91.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако той почне да усеща, се
събужд
а.
Тези растителни сили човек също ги носи в себе си. Той ги носи в себе си и тогава, когато спи. Той сваля от себе си животинското, когато спи, защото тогава не усеща и не се движи - разбира се, ако не е сомнамбул, лунатик, но това вече се отнася към ненормалните състояния. В този случай той не напълно се лишава от движение, в този случай е болен. Но в нормално състояние човек не ходи на сън и не усеща.
Ако той почне да усеща, се събужда.
На сън той не може да усеща. В съня си човек носи в себе си само растителното същество.
към текста >>
92.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
GA_354 Сътворението на света и човека
Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се
събужд
али толкова пъти, колкото пъти сме заспивали.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват.
Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали.
По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят. При събуждане отново го поемаме в себе си. Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане.
към текста >>
При
събужд
ане отново го поемаме в себе си.
Когато сме вдишали 25 920 пъти, сме завършили един ден. Душата ни остава, докато вдишванията се редуват. Когато сме завършили 25 920 дни, ние сме се събуждали толкова пъти, колкото пъти сме заспивали. По време на сън лежим, не мислим, не се движим, не сме активни. По време на сън нашето душевно-духовно начало за няколко часа отива в духовния свят.
При събуждане отново го поемаме в себе си.
Точно както човек дава възможност на дишането осемнадесет пъти в минута ту да влиза вътре, ту да излиза навън, също така даваме възможност на нашата душа един път на ден да излиза навън и отново да я прибираме в себе си. Виждате, че сънят и будността са само окрупнен процес на дишане. Можем да кажем: най-малкото дишане ние извършваме за една осемнадесета част от минутата; по-голямото дишане извършваме, когато заспиваме и се пробуждаме. Но най-голямото дихание се състои в това, че вдишваме напълно цялото си духовно-душевно начало, когато се раждаме, и го издишваме, когато умрем. Но и това, което остава, също се явява само едно голямо дишане.
към текста >>
НАГОРЕ